„НАМ ГОВОРИТ ПОЭТ, ЧТО ГЛУПОСТЬ – ТЬМА...”
Анатолий Анатольевич Парпара (1940-2020 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЕТЪТ КАЗА: ГЛУПОСТТА Е МРАК
Поетът каза: Глупостта е мрак,
а мъдростта е блясък безпределен.
Умря поетът. Мъдростта глупее,
а глупостта умнее пак.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Парпара
НАМ ГОВОРИТ ПОЭТ, ЧТО ГЛУПОСТЬ – ТЬМА...
Нам говорит поэт, что глупость – тьма,
А мудрость – свет, не знающий предела.
Но нет поэта. Мудрость поглупела.
А глупость набралась ума.
---------------
Руският поет, драматург, преводач и публицист Анатоли Парпара (Анатолий Анатольевич Парпара) е роден на 15 юли 1940 г. в Москва. Пише поезия от ученическите си години. Завършва факултета по журналистика при Московския държавен университет (1968 г.). Работил е във в. „Все для Родины” и в отдел поезия на сп. „Москва”. Професор е в Московския държавен университет за изкуство и култура, председател е на фондация „М. Ю. Лермонтов”, създател (1996 г.) и редактор на изд. „Историческая газета”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.), член е на ръководството на Съюза на писателите на Русия, зам.-председател е на Руското историческо общество, действителен член на Академията за руска словесност. Автор е на над 40 стихосбирки със собствена и преводна поезия, сред които „Ладомирка” (1972 г.), „Первый перезвон” (1973 г.), „Постижение пространства” (1979 г.), „Возраст сердца” (1980 г.), „Раздумье о родине” (1984 г.), „Поступок” (1985 г.), „Глубокое небо” (1986 г.), „Противоборство” (1991 г.), „Потрясение” (1991 г.), „Здесь дом моих детей” (1992 г.), „Парпародии” (1997 г.), „Лирические стихотворения” (2002 г.), „Драматическая дилогия” (2002 г.) и др. Носител е на държавни отличия и международни литературни награди. Умира на 7 ноември 2020 г. в Москва.